Игра с огъня на моя треньор - EP.17
Баща ми почина и ми остави огромно наследство и това грамадно, празно имение. Всяка сутрин се будех с чувство на пълна пустота вътре в мен. Тялото ми жадуваше за допир, сърцето ми беше още по-празно. Гледах в огледалото съблазнителните си извивки, но кой беше там, за да ме прегърне? Да запали онази искра? Тогава той се появи. Доминик, личният ми треньор. Сложен като бог, с релефни мускули и очи, които ме прогаряха. На първата ни тренировка ръцете му обхванаха талията ми, а горещият му дъх беше до ухото ми. „Отпусни се, бейби“, каза той, „остави ме да ти помогна да се освободиш“. Потръпнах. После, в съблекалнята, се целунахме страстно. Устните му бяха свирепи, ръцете му изследваха всеки сантиметър. „Толкова ли ме искаш?“, прошепна той. Преплетохме се навсякъде: на дивана, на пода, край басейна. Отново и отново ме водеше до екстаз, карайки ме да се чувствам истински жива. Най-после усетих, че мога да дишам. Но бившата му, Сиена, продължаваше да се появява. Начинът, по който ме оглеждаше, с онази хитра, загадъчна усмивка... Това само началото ли беше?
Отвори в Telegram