Не ме убивай, мой дяволски съпруже EP.2

Преди сто години Изола върза Зевиен, Повелителя на Ада, с една-единствена червена нишка. Уморена от живота в подземния свят, тя се престори, че се отвращава от миризмата на сяра, полепнала по него, и избяга без колебание. Разгневен, Зевиен я прокле с безсмъртие, осъждайки я да скита сама из света на смъртните цял век. Погълната от яростна завист, най-добрата й приятелка се сговори с магьосник да я хвърли от небостъргач. Душата й беше завлечена в Замръзналия мрачен затвор, където ледени игли гризяха духа й педя по педя. Притисната до стената и съсипана, тя рискува всичко, за да повика мъжа, когото бе изоставила преди сто години. От гъстата черна мъгла излезе фигура в черни одежди и разби мястото за мъчения под краката си. Но каква скрита, неизказана обич стоеше зад това проклятие, привидно изковано само за да я накаже? И този път най-сетне ли ще спре да бяга в паника?