Резюме
На деветнайсет години Клер роди Ели сама, на заснежена улица. Пет години по-късно на Ели е поставена диагноза таласемия и тя се нуждае от трансплантация на костен мозък. В отчаяние Клер открива бащата на Ели: Адриан, ръководител на Кингсли Груп. Тест за бащинство потвърждава, че Ели е негова дъщеря, и Адриан ги настанява в имението си, но неговата заварена сестра Серена започва да ревнува и да жадува за отмъщение. Серена лъжливо обвинява Клер в кражба, преструва се на бременна и отвлича Клер и Ели. Адриан вижда през всяка интрига и свирепо защитава Клер. Когато Серена се нахвърля с нож, Адриан поема удара в гърба. До болничното му легло Клер държи ръката му и хлипа: „Мислех, че никой не ме обича, докато не се появи ти. Моля те, събуди се: Ели не може да загуби баща си, а аз не мога да загубя теб.“ Адриан се събужда. Клер най-после казва думите, които той е чакал: „Обичам те.“ Ръцете им, на Клер, на Адриан и на Ели, се събират, докато слънчевата светлина изпълва стаята.